Владимирска икона на Божията Майка

Владимирска икона на Божията Майка

Празнува се на 21 май/3 юни, 23 юни/6 юли, 26 август/8 септември.

Град Москва и Владимирската чудотворна икона на Божията Майка завинаги са неразривно слети. Колко пъти е спасявала Тя белокаменната руска столица от врагове! Тази икона свързва апостолските времена и Византия, Киевска и Владимирска Рус, а след това – и Московска – Третия Рим, „а четвърти вече няма да има“.

Трудно е да се опише с думи тази удивителна икона, защото всички думи изглеждат празни пред взора, който ни гледа. В този поглед има всичко: живот и смърт, и възкресение, вечност, безсмъртие.

Според древно предание свети евангелист, лекар и художник Лука е нарисувал три икони на Пресвета Богородица. Като погледнала към тях, Пречистата казала:

– Благодатта на Родилия се от Мен и Моята да бъде със светите икони.

Едната от тези икони ни е известна с името „Владимирска“.

До 450 година тази икона на Владичицата се е намирала в Иерусалим, а след това е била пренесена в Константинопол. През първата половина на XII век патриархът на Цариград Лука Хрисоверг изпратил иконата (заедно с друга икона на Богородица) в дар на великия княз Юрий Владимирович Долгорукий, който я поставил във Вишгородския девически манастир край Киев, в местност, която някога била принадлежала на светата равноапостолна велика княгиня Олга. През 1155 година Вишгород станал владение на княз Андрей, син на Юрий Долгорукий.

Като решил да се пресели в родния за него Суздалски край, княз Андрей без знанието на баща си взел със себе си и иконата. По пътя непрестанно служел пред нея молебени. Жителите на Владимир посрещнали княза си при река Клязма с усърдие и радост. Оттам князът щял да продължи към град Ростов. Но като се отдалечили от Владимир на не повече от десет версти конете застанали на брега на Клязма и въпреки подканянията, не пожелали да продължат по-нататък. Впрегнали други коне – с пресни сили; но и те не потеглили. Поразен, княз Андрей паднал пред иконата и почнал да се моли със сълзи. И тогава Пресвета Богородица му се явила със свитък в ръка и му наредила да остави иконата й в град Владимир, а на мястото на това Нейно явяване да построи манастир в чест на Нейното Рождество.

Князът оставил иконата във Владимир и оттогава – от 1160 година – тя получила името „Владимирска“.

През 1164 година иконата придружавала княз Андрей Боголюбски в поход срещу волжките българи. Преди битката князът се изповядал и се причастил. И като паднал ничком пред иконата на Пречистата, възкликнал:

– Нека всеки, който се надява на Теб, Владичице, да не загине!

След княза си и цялото войнство със сълзи целунало чудотворната икона и като измолило застъпничеството на Пречистата, тръгнало на бой. Нечестивците били разбити.

След победата на бойното поле пред светата икона бил отслужен молебен. По време на молебена пред погледите на воините от цялата руска войска станало чудо – от иконата и от Животворящия Кръст заструила чудна светлина, която озарила цялата местност.

А на другия край на християнския свят, точно в същия ден и час византийският император Мануил видял светлина от Кръста Господен и подкрепен от това знамение, победил неприятелите си – сарацините. След договаряне между княз Андрей и императора на Втория Рим на 1 август бил учреден празникът Изнасяне на честнота дърво на Животворящия Кръст Господен.

От чудотворната икона станали много други чудеса.

През 1395 година Тамерлан с пълчища татари се приближил до Москва. На християнския народ му оставало да се надява само на Божията помощ. И тогава московският княз Василий Дмитриевич заповядал да донесат иконата от Владимир в Москва. Десет дни продължил пътят на Владичицата от бреговете на Клязма. От двете страни на пътя се образували редици от множество коленичили хора, които протягали ръце към иконата и зовели:

– Майчице Божия, спаси руската земя!

Владимирската икона била тържествено посрещната в белокаменния град. Литийно шествие с цялото градско духовенство, семейството на великия княз, болярите и граждани на Москва излезли извън градските стени на Кучкаво поле, посрещнали чудотворната икона и я изпратили до Успенския събор на Кремъл. Това се случило на 26 август. „Целият град излезе да посрещне иконата – свидетелства летописецът, – мъже и жени, младежи и девойки, деца и бебета, сираци и вдовици, мало и голямо, с кръстове и икони, с псалми и с духовни песни, или по-добре да кажем – всички със сълзи, защото нямаше човек, който да не плаче с неспирни въздишки и ридания“

И Пресвета Богородица чула молението на надяващите се на Нея. В същия час, в който чудотворната икона била посрещната край река Москва, Тамерлан имал в шатрата си сънно видение: от висока планина се спускали светители със златни жезли, а над тях с неизказано величие, в сияние от ярки лъчи стояла една Лъчезарна Жена. Обкръжавали Я безчислени сонмове ангели с огнени мечове… Тамерлан се събудил, треперейки от ужас. Свиканите от него татарски мъдреци, старейшини и гадатели разяснили, че видяната от него насън Жена е Застъпницата на православните, Майката на Бога, и че силата й е непобедима. И тогава той заповядал на пълчищата си да отстъпят.

И татарите, и руснаците били поразени от това събитие. Летописецът завършва така: „И избяга Тамерлан, подгонен от силата на Пресветата Дева!“

На мястото където била посрещната чудотворната икона на 26 август 1395 година благодарните московчани построили Сретенския манастир – ,,за да не забравят хората Божиите дела“. Така след 242-годишно пребиваване край бреговете на Клязма Владимирската икона на Пресвета Богородица се преместила в Москва и била поставена в Кремълския събор, посветен на Успението на Пречистата. Москва е задължена на Нейната благодатна сила за избавянето си от набезите на хан Едигей през 1408 г., на ногайския княз Мазовша през 1451 г., и на баща му – хан Седи Ахмет през 1459 г.

През 1480 година ханът на Златната орда Ахмат тръгнал към Москва и стигнал до река Угра в калужките земи. Московският княз Иоан III ro причаквал на другия бряг на реката. Внезапно татарите били обзети от такъв силен и безпричинен страх, че Ахмат не се решил да влезе в бой с руснаците и се върнал назад, към степта. В памет на това събитие в Москва започнало ежегодно да се извършва литийно шествие от Успенския събор до Сретенския манастир. А река Угра оттогава се казва Поясът на Пресвета Богородица.

През 1521 година казанският хан Махмет Гирей повел казанските и ногайските татари към Москва. Митрополит Варлаам и целият народ усърдно се молели пред лика на Владимирската Пресвета Богородица. Великият княз Василий Иванович едва успял да събере войска, за да пресрещне татарите на далечната отбранителна линия, на река Ока. Удържайки натиска им, той бавно се оттеглял към Москва. В нощта, когато Москва била обсадена, една монахиня от кремълския Възнесенски манастир видяла как светители излизат през заключените врати на Успенския събор, носейки в ръцете си чудотворната Владимирска икона. Това били живелите два века преди това свети Московски митрополити Петър и Алексий. Монахинята видяла още как пред Спаската кула преподобните Варлаам Хутински и Сергий Радонежки посрещнали светителите и паднали ничком пред иконата, като молели Пречистата да не напуска Успенския събор и жителите на Москва. И тогава Застъпницата се върнала през заключените врати.

Монахинята побързала да разкаже на гражданите за видението си. Московчани се събрали в храма и започнали горещо да се молят. А на татарите отново им се привидяло „голямо войнство със сияещи доспехи“ и избягали от стените на града.   Така Русия неведнъж е била спасявана от народната молитва пред чудотворната Владимирска икона. В памет на тези избавяния са установени следните празнувания на Владимирската икона: на 21 май – в памет на спасяването на Москва от нашествието на кримския хан Махмет Гирей през 1521 година; на 23 юни – в памет на спасяването на Москва от нашествието на хан Ахмат през 1480 година; на 26 август – в памет на спасяването на Москва от нашествието на хан Тамерлан през 1395 година.

 

Тропар, глас 4

Днес преславният град Москва светло блести, защото е приел като слънчево сияние Твоята чудотворна икона, Владичице. Сега и ние прибягваме към нея и Те молим: „О, Пречудна Владичице, Богородице, моли се на въплътения от Теб Христос, нашия Бог, да избави този град и всички християнски градове и страни от всички вражески нападения и да спаси душите ни, понеже е Милосърден.