Икона на Божията Майка „Знамение“

Икона на Божията Майка „Знамение“

(Знамение на Пресвета Богороцица, станало във Велики Новгород през 1170 година)

Празнува се на 27 ноември/10 декември.

Руската Православна Църква има изключително много чудотворни икони. Те се отличават една от друга по композиция, по разположението на фигурите на Пречистата и на Младенеца, по отделни символични детайли. Всички тези особености показват различни качества, страни или черти на Пресвета Богородица като образ на Църквата. Традицията различава няколко основни типа чудотворни образи на Пречистата, представляващи основа за следващи разновидности и разклонения в Нейните икони, броят на които надвишава шестотин: „умиление“, „Одигитрия“, „Девата като Небесна Царица с корона на трон“ и„Знамение“.

Типът „Знамение“ изобразява Пресвета Богородица с издигнати ръце, с пребиваващия в лоното й Богомладенец Христос в тайнствено сияние. Това е знамение на истината, че Девицата е родила Сина Божий в плът и същевременно е образ на Църквата, молитвено обърната към Господа и винаги съдържаща в себе си Христа Спасителя.

Иконографският тип на Дева Мария с издигнати ръце – например „Оранта“ или „Неразрушима Стена“ в киевската „Света София“ – е един от най-древните в руското Православие. Жестът й с вдигнати до главата ръце е жест на молитва, при това, както са пояснявали духовно, на специална молитва, изискваща не само духовна настройка, но и телесно усилие. По време на тежка битка Моисей вдигал ръцете си в молитва за своя народ и докато с упорито усилие ги задържал във вдигнато положение, врагът бягал, а когато ръцете му неволно се отпускали от умора, неприятелите започвали да надвиват. По подобен начин и на тези икони Пресвета Богородица се изобразява в миг на изключително трудно духовно воюване, на напрежение на молитвената сила, от което телесните и други врагове на надяващия се нa Нейното застъпничество християски народ се разпръсват. Оранта, Която цяла вечност не спуска вдигнатите Си ръце, е наистина Воевода за Своите хора, Поборница – Воевода, по думите на акатиста.

Неслучайно най-древната от почитаните в Русия икони „Знамение“ е свързана с такова историческо събитие, каквото е битката между новгородци и суздалци през XII век (иконата с изображението на тази битка и чудесата от иконата „Знамение“ се съхранява днес в Третяковската галерия). През зимата на 1170 година огромна войска на феодални князе обкръжила стените на Велики Новгород, за да покори града. Ясно било, на чия страна е правдата, и новгородци можели с чисто сърце да молят Бога за помощ и да се надяват на небесно застъпничество. Храмовете не се затваряли нито денем, нито нощем. Новгородският архиепископ Иоан три дни и три нощи непрестанно се молел в храма „Света София“ и накрая чул глас от иконата на Всемилостивия Спасител:

– Иди в църквата „Христос Спасител“ на „Илиина улица“, вземи там иконата на Пресвета Богородица, издигни я на градските стени – и тогава ще видиш спасението на Велики Новгород.

Светителят събрал духовенството и градските първенци и им разказал за чудесното си видение. Изпратили на „Илиина улица“ протодякона от катедралния храм и други духовници, но те не успели дори да помръднат иконата на Пречистата от мястото й. И тогава сам архиепископът начело на литийно шествие, съпроводен от народ и духовенство, тръгнал към църквата „Христос Спасител“, паднал на колене пред образа на Приснодевата и казал през сълзи:

– О, Премилостива Владичице Богородице, Надеждо и Застъпнице на нашия град, не ни предавай на враговете ни заради греховете ни, но чуй плача ни и пощади Своя народ!

Започнали да служат молебен и когато целият народ запял, иконата сама се поместила, сякаш тръгнала към архиепископа. Като видели това чудо, народът и духовенството радостно възкликнали: „Господи, помилуй!“

Светителят Иоан взел в ръце иконата „Знамение“, целунал я, а след това качили иконата на градските стени и я поставили с лице срещу нападателите. Облаци стрели се посипали върху новгородци, една от тях се забила в лика на Пречистата.

И тогава последвало ново, още по-дивно чудо: от очите на Богородица потекли сълзи, а обсаждащите били обзети от внезапен ужас, зрението им се помрачило и те започнали да се избиват един друг.

Окрилените новгородци отворили градските порти, нахвърлили се върху враговете и ги прогонили от земята си. Архиепископът веднага учредил специален празник в памет на това чудесно застъпничество, който и до днес се празнува ежегодно по цялата руска земя на 27 ноември.

Чудотворната икона „Знамение“ останала два века в църквата „Христос Спасител“ на „Илиина улица“. За това време Новгород и храмът били опожарявани многократно, но чудотворната икона останала цяла и напълно запазена.

През 1352 година върху града се стоварила черна гибел – чума. Тя отнесла стотици животи. Тогава новгородци отново, както по-рано, се обърнали към Небесната си Покровителка. И епидемията престанала, а в знак на благодарност за множеството спасени животи през 1354 година те съградили каменна църква „в памет на преславното чудо, посветена на Пресвета Богородица и на честното й „Знамение“ . Чудотворната икона била тържествено пренесена от църквата „Христос Спасител“ в новопостроения храм – в търговската част на Новгород, точно срещу вътрешната градска крепост на отсрещния бряг на Волхов.

Така се появил забележителният Знаменски събор, който също нееднократно бил подлаган на разрушаване и пожари. Немалко бедствия е видяла и самата чудотворна икона „Знамение“. Над три хиляди души загинали в страшния пожар през 1508 година, който унищожил цялата търговска част на Новгород. През 1527 година Новгородският архиепископ Макарий изградил съборния храм отново, като добавил към него страничен олтар, посветен на светителя Иоан, при когото било станало чудото на знамението. През 1636 година златарят Лука Плавилщиков замислил да обере църквата, промъкнал се през нощта в олтара, събрал скъпоценната църковна утвар, прибрал парите от дискосите, но щом се докоснал до обкова на чудотворната икона, в същия миг светотатецът паднал на земята в несвяст и задълго изгубил разсъдъка си. На гърба на чудотворната икона има не съвсем обичайна композиция от XII век, явно свързана с някакви конкретни хора може би щедри дарители, стоящи в молитва пред Спасителя апостол Петър и мъченица Наталия. В момента иконата „Знамение“ се намира до царските двери на Знаменския събор.

Самият тип „Знамение“ е с твърде древен произход и се среща още в християнския Рим. Това изображение отдавна е украсявало печата на новгородските светители. Но названието „Знамение“ — тоест знак за голямата милост на Пресвета Богородица към руската земя — се е появило само в Русия. Големият брой на чyдотворните копия на първоначалната новгородска икона показва, че Божията благодат се дели, но не намалява, и във всяка от иконите „Знамение“ се съдържа цялата непознаваща граници милост на Пресвета Богородица към човешкия род.

Тропар, глас 4

Като Те придобихме като непреодолима стена и като извор на чудеса, Пречиста Богородице, ние, Твоите раби, поваляме опълчението на противниците. Затова Те молим: дари на Твоя град и на душите ни голяма милост.

Молитва

О, Пресвета и Преблагословена Майко на Пресладкия наш Господ Иисус Христос! Падаме коленопреклонно и Ти се покланяме пред Твоята свята чудотворна икона, като си спомняме за дивното знамение на Твоето застъпничество, явено от нея на Велики Новгород през дните на военно нашествие срещу града. Смирено Те молим, всесилна Застъпнице на нашия род: както в древността си побързала да се притечеш на помощ на нашите отци, така и cera удостой нас, немощните и грешните, с Твоето майчино застъпничество и добра грижа. Спаси и запази, Владичице, под покрова на Твоята милост Светата Църква, града Си, цялата ни православна страна и всички нас, които коленопреклонно падаме пред Теб с вяра и любов и с умиление и сълзи молим за Твоето застъпничество. Да, Всемилостива Владичице! Бъди милосърдна към нас, връхлитаните от много грехове, протегни към Христа Господа Богоприемните Си ръце и ходатайствай за нас пред Неговата благост, като измолиш за нас опрощаване на греховете на, благочестив мирен живот, добър християнски край и добър отговор на Страшния Негов Съд, та, спасявани от всесилните Ти молитви към Него, да наследим райското блаженство и заедно с всички светии да възпяваме пречестното и великолепно име на достойната за поклонение Троица — отца и Сина, и Светия Дух, и Твоето голямо милосърдие към нас, във вечните векове. Амин.