Сказание за чудотворната икона на Божията Майка, „Свето Богоявление“

Сказание за чудотворната икона на Божията Майка, намираща се в румънския скит „Свето Богоявление“

Румънският скит „Свети Иоан Предтеча“ се намира в пределите на Великата Лавра „Св. Атанасий“ на разстояние един час път пеша от нея. От този скит получихме тетрадка с бележки за чудотворната икона на Божията Майка, намираща се в него, подпечатана с печата на скита и подписана от старшите скитски братя. Вземаме от тетрадката следните сведения за тази икона. На игумена на скита – отец Нифон – свят монах и голям аскет (който заедно с иеромонах Нектарий е и ктитор на скита) – му се наложило да отиде по манастирски дела в Молдовия заедно с неколцина от братята си. Наред с другите дела те искали да поръчат и изработването на икона на Божията Майка за техния скит. За тази цел започнали да издирват майстор иконописец, който не само добре да владее изкуството, но и да има страх Божий и да бъде украсен с християнско благочестие – за да бъде иконата нарисувана духовно. Накрая намерили в Яш такъв иконописец – човек вече на преклонна възраст, с когото се договорили да им нарисува иконата в пост, преди приемането на каквато и да е храна и задължително да рисува иконата сам, без помощта и участието на други хора. При приемането на тези условия старецът иконописец предупредил за възможно отклоняване от стриктното спазване на поставените му условия предвид напредналата му възраст и слабостта на ръцете му, породена от старческата му немощ. Но те го ободрили с вяра в помощта на Божията Майка. И така, старецът се заловил за работа. Работата потръгнала доста успешно. Оставали ненарисувани само ликовете на Пресвета Богородица и Богомладенеца. Старецът трябвало да пристъпи към изобразяването на тези свещени ликове, но възникнал проблем: на ръката му не се удавало да изобрази по достоен начин божествените ликове. Скърбял старецът за неуспеха си и си мислел, дали пък вече не е забравил изкуството си. Съжалявали за неуспеха и поръчителите. Като го утешили в скръбта му, те го посъветвали да поиска помощ в това дело от Самата Божия Майка – бързата Помощница в нашите беди. Иконописецът започнал двойно да пости и да се моли. Един ден, рано сутринта, след като прекарал целия предишен ден в пост и усилена молитва, той отишъл в ателието си, за да се заеме с причинилата му грижа и безпокойство работа; и о чудо! – вижда, че ликовете на Божията Майка и Богомладенеца, над изобразяването на които той толкова време се трудил напразно, вече са готови без негово участие – сами се изобразили на иконата, изобразили се с пълно съвършенство, с изключително художествено достойнство. Благоговеен трепет обзел тогава труженика иконописец. С изумление разглеждал той самоизписалите се неръкотворни ликове и като видял в станалото чудо специална помощ и благоволение на Майката на щедростите и на всяка утеха – Преблагословената Дева Мария, към полагания от него труд, от цялата си душа благодарил на Нея и на почиващия на ръцете й Богомладенец. Скоро слухът за това чудо се разнесъл из града и множество народ се стекъл в дома на иконописеца, така че скитските старци с големи усилия пренесли неръкотворната чудотворна икона от дома на иконописеца в своята квартира. На следващия ден съобщили за това в местната митрополия. При тях в квартирата дошъл преосвещеният Калиник Миклеску, изпълняващ длъжността митрополит, освидетелствал иконата, разследвал случая и признал станалото за чудо. Заявил: – Действително Майката на нашия Господ ни дари с голяма радост чрез тази чудесна и преславна света икона. След това бил извършен водосвет и едва след това народът бил допуснат до тържествено поклонение на чудотворния образ. А скоро след това иконата по Божията благодат била прославена и с много други чудесни знамения, от които ще посочим само тези, на които гореспоменатите скитски старци са били очевидци. Един човек се разболял от перде на очите, поради което не можел да различава ясно околните предмети. Когато по негова молба го довели да се поклони на иконата, старците му дали да пие и да се умие със светена вода, която той взел със себе си за вкъщи. След три дни дошъл вече сам, за да благодари на Пресвета Богородица за полученото от него от чудотворния й образ изцеление. Друг човек по сходен начин се изцелил от рани, с които било покрито почти цялото му тяло. Детето на един велможа било на прага на смъртта. В продължение на три дни лежало без никакво движение и само по слабото му дишане можело да се види, че е още живо. Бащата на детето се помолил пред неръкотворната икона на Божията Майка, взел вкъщи светена вода, поръсил с нея умиращото дете и влял няколко капки в устата му. Детето оцеляло и оздравяло. След това благодарният баща отишъл да се поклони на светата икона, донесъл със себе си и детето. Въобще, трябва да се каже, че твърде много хора, страдащи от различни недъзи – неми, страдащи от главоболие, повишена телесна температура с втрисане, зъбобол, болки в очите и от различни други болести – след като се помолвали и покланяли пред светата икона, получавали изцеление. Старците не водели подробни записки за получените от светата икона изцеления, тъй като нямали възможност поради голямото тичане насам-натам, свързано с изпълнението на възложеното им от скита дело. А освен това, тогава нямали намерение да правят тези чудеса общоизвестни. Едва отстъпвайки пред настойчивата молба на няколко почитатели на Божията Майка, които непременно желаели да видят публикувани чудесата, извършени по Нейно благоволение от тази света икона, впоследствие съставили тези записки за тях. Не можем да не споменем тук и факта, че не само християни идвали да се поклонят на светата икона, но и разколници, арменци и евреи. Получаването на благодатна помощ от Божията Майка, призована от една еврейка в миг на беда, послужило за повод за приемане на свето Кръщение от нея и от целия й дом. Това чудо станало в странноприемницата на един евреин близо до град Яш. Един слуга, като видял как предавали на господарката му наследството, останало след смъртта на мъжа й, починал в град Мека, решил да го присвои. След като извършил един грях (като обрал господарката си), той за по-голяма безопасност решил да извърши и друг – да я убие. За целта, след като й вързал ръцете и я завързал за един стълб, започнал да й приготвя примка, за да я обеси. В този критичен за еврейката момент тя си спомнила за Самонарисувалата се икона на Божията Майка, за която била слушала много, помолила й се и дала обет да приеме Православие, ако Божията Майка я избави от смъртта. В същото време по застъпничеството на Божията Майка се случило така, че слугата, премервайки примката за жертвата си, пъхнал в нея главата си, а столът, на чийто ръб стоял, се приплъзнал изпод краката му – и той самият се оказал обесен. На връщане от Яш към Света Гора старците минали през град Бирлад. Тук от иконата на Божията Майка било извършено следното чудо. Един учител от града пожелал да приеме светата икона у дома си и изпратил за нея файтон. Старците го посъветвали, че е по-добре сам да дойде и да се поклони на иконата, отколкото да я вози или да я носи у дома си. Но онзи настоявал на своето. Накрая, когато старците решили да изпълнят желанието му и искали да повдигнат светата икона от мястото й, се оказало, че двама души изобщо не могли да я повдигнат. Едва четирима, и то – с големи усилия, успели да я повдигнат. А когато понесли иконата към файтона, за да я качат на него, внезапно се чул толкова силен трясък, че и хората, и конете се уплашили. Оказало се, че този звук дошъл от рамката на иконата. От това всички разбрали, че Божията Майка не благоволи иконата й да бъде пренесена в дома на учителя. И чудно нещо – при обратното пренасяне на иконата двама души я повдигнали с обичайната лекота. Една боголюбива госпожа, живееща извън град Бирлад, имала видение насън, че е отишла в града да се поклони на светата икона. Когато отишла да се поклони, видяла наяве същата икона, която й се била представила в сънното видение. В град Галац един живописец, като видял множеството народ, стичащ се към иконата на поклонение, започнал да се подиграва с благоговението на хората и почнал да ги убеждава да не вярват, че образът е нарисуван по чудесен начин. Но изведнъж чертите на лика на Божията Майка му се представили в такъв страшен вид, че той, поразен от голям ужас, оттогава станал усърден проповедник на неръкотворността на чудотворната икона. Малко преди старците да пристигнат на Света Гора, в техния скит един монах бил толкова тежко болен, че в продължение на три седмици не само не употребявал никаква храна, но дори се лишил и от дар слово, и само по дишането му човек можел да се убеди, че още е жив. Но щом светата икона пристигнала в скита, болният сякаш се събудил от сън и помолил да го заведат да се поклони на иконата. Покланяйки й се, той се обърнал към Божията Майка със следната молба:

– Майчице Божия, Ти знаеш всичко! Ако ще ми бъде от полза да живея още, дай ми здраве. А ако след като оздравея, не се държа по-изправно, то по-добре нека умра, за да не пострадам там. Като казал това, той се върнал в килията си. Скоро поискал чисто бельо и пълно монашеско облекло. След като се облякъл, помолил да го причастят със светите животворящи Христови Тайни и след не повече от час тихо и мирно предал духа си на Господ Бог. По-късно друг монах от същия скит на име Сергий след молитва пред тази икона на Божията Майка се избавил от парализа на всички крайници и от глухота. Един от майсторите, работещи в скита, бил подложен на мъчение на нечист дух. Но когато започнали да извършват молебени и да четат акатисти пред неръкотворната икона на Божията Майка, страдалецът се избавил от мъчителното нападение на враждебната към християнското име преизподня сила. Поместваме свидетелството на иконописеца, нарисувал светата икона.

„Аз, Георги Николаев, иконописец от молдавския град Яш, нарисувах тази света икона на Божията Майка по мое разбиране, собственоръчно. Над иконата се извърши следното преславно чудо: когато завърших свещените одежди, както изискваше и изкуството на иконописната наука, започнах да рисувам лицата на Божията Майка и на нашия Господ Иисус Христос, и когато ги минах с бои веднъж и втори път, с намерението напълно да завърша иконата, се оказа, че изобразените лица са излезли съвсем преиначено. Това ме хвърли в голяма скръб. Вече си мислех, дали пък не съм забравил изкуството си. И така, без да хапна нищо през целия този ден, в състояние на такава безмерна скръб, посрещнах нощта с мисълта, че утре ще се захвана за работа с още по-голямо усърдие. На другия ден сутринта най – напред направих три земни поклона, като помолих Божията Майчица да освети ума ми, та да мога да завърша светата й икона. А когато исках да се захвана с работата си, — о, преславни чудеса на Божията Майка! — светата икона се оказа съвсем завършена във вида, в който се намира и сега. И аз, като видях това чудо, вече не дръзнах да докосна иконата с четката си, а само по подобаващ начин я покрих с лак. Такъв е разказът за създаването на тази света икона.

За удостоверяване и за сведение подписах собственоръчно с ръката си – Георги Николаев. Град Яш, 29 юни 1863 година”.

Тържественото празнуване на Небесната Царица в чест на тази чудотворна икона се извършва на 12 юли.