Филтър

ДИПТИХ 6/8 СВЕТА БОГОРОДИЦА И СВЕТИ СВЕТИ КИПРИЯН И ЮСТИНА

2.56€ (5.00 лв.)

Код: N1820 Категория: ДИПТИХ 6/8см

Описание

Тропар на свещеномъченик, глас 4

Станал причастник на нравите и наместник на престолите на апостолите
по пътя на съзерцанието ти, боговдъхновени, си извършил дела,
поради това ти вярно си преподавал словото на истината,
за вярата си пострадал даже до кръв,
свещеномъчениче (името), моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Кондак, глас 1, подобен: лик ангелский

От художества волшебного обратився богомудре к познанию божественному,
показался еси миру врачь мудрейший,
исцеления даруя чествующым тя, Киприане со Иустиною:
с нею же молися человеколюбцу Владыце, спасти душы наша.

От измамата на вълшебното обърнал се към Божественото познание, богомъдри,
показал си се на света премъдър лекар,
даващ изцерения на честващите теб, Киприане, с Юстина:
с нея моли се на Човеколюбеца Владиката да спаси нашите души.

Друг превод:
Обърнал се от магьосническото изкуство към Божественото познание,
си се явил в света като премъдър лекар,
даряваш изцеление на честващите те, Киприане с Иустина:
с нея моли Владиката Човеколюбец да спаси нашите души.

Кратко животоописание

Св. свещеномъченик Киприан Антиохийски и света мъченица Юстина били родом от Антиохия.

Киприан бил жрец-магьосник в Антиохия, наставен във вярата от девицата Юстина, която, със силата на кръстното знамение, събудила у него пламенно желание да се поклони на Христа.

Възведен в епископски чин, после, за вярата Христова, заедно с девица Юстина били хвърлени в затвора и положени на мъчения. С тях имало и друг християнин – Теоктист.

Посечени били с меч в Никомидия в III век по времето на император Декий. Телата им били отнесени в Рим и предадени на Руфима, роднина на императора. Тя ги погребала с чест. При гроба на Юстина ставали изцерения.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Житие на света мъченица Юстина

Света Юстина живяла и пострадала за Христа Господа в третия век.

Родила се в гр. Антиохия. Родителите й Еседий и Кледония били езичници. Един ден Юстина слушала словото на антиохийския дякон Праилий за царството Божие. Така силно била запленена от съдържанието на това слово, че нищо вече не било в състояние да я отлъчи от Христа Иисуса. Скоро след това тя приела свето Кръщение и станала ръвностна членка на Божията църква.

Възлюбила с цялата си душа Небесния Жених, тя отказала да се омъжи за момъка Аглиаид. При нея се явил някакъв магьосник Киприян. Тя го възродила със силата на кръстното знамение и събудила у него пламенно желание да се поклони на Разпнатия Христос.

Княз Евтолмий, фанатизиран езичник, чул, че магьосникът Киприян, под влияние на Юстина, станал християнин. Разгневен, заповядал той и тя да бъдат хвърлени в тъмница и подложени на мъчения. После ги пратил при императора в град Никодимия. Там те заедно с друг един християнин, на име Теоклист, били посечени с меч.

Телата на светите Христови мъченици Юстина, Киприян и Теоклист били отнесени в Рим и предадени на една света жена на име Руфима, роднина на императора. Руфима ги погребала с чест. Онези, които прибягвали с вяра при гроба на светата мъченица Юстина, получавали изцеления.

Житие и страдание на свети свещеномъченик Киприан и света мъченица Иустина

При царуването на Деций в Антиохия живеел един философ и знаменит влъхва на име Киприан, родом от Картаген. Той произхождал от нечестиви родители, които още от ранно детство го посветили на служене на езическия бог Аполон. На седемгодишна възраст бил даден на чародеите, за да изучи вълшебството и бесовската мъдрост. След десетата си година бил изпратен от родителите си за подготовка за жреческо служение на планината Олимп, която езичниците наричали жилище на боговете; там имало безбройно множество идоли, в които обитавали бесове. На тази планина Киприан изучил всички дяволски хитрости: той постигнал различни бесовски превъплъщения, научил се да изменя свойствата на въздуха, да предизвиква ветрове, гръм и дъжд, да вълнува морето, да причинява вреда на градините, лозята и нивите, да изпраща болести и язви на хората; изучил цялата пагубна мъдрост и изпълнените със зло дяволски действия.

Там видял безчислени пълчища бесове начело с княза на тъмнината, пред когото едни стоели, други служели, трети възклицавали, възхвалявайки своя княз, а четвърти били изпращани в света за прелъстяване на хората. Там видял и мнимите образи на езическите богове и богини, а също и различните призраци и привидения, които се научил да призовава в строг четиридесетдневен пост; ядял след залез слънце, и то не хляб или някаква друга храна, а дъбови жълъди.

Като навършил петнадесет години, той започнал да слуша уроците на седемте велики жреци, от които възприел много бесовски тайни. После отишъл в град Аргос, където, след като послужил известно време на богинята Хера, научил много начини на прелъстяване от нейния жрец. Поживял и в Тавропол, служейки на Артемида, оттук отишъл в Лакедемон, където се научил чрез различни вълшебства и магически действия да извиква мъртъвци от гробовете и да ги заставя да говорят.

На двадесетгодишна възраст Киприан дошъл в Египет, и в град Мемфис се обучавал на още по-големи чародейства и вълшебства. На тридесетата си година отишъл при халдеите, изучил от тях астрологията и като завършил учението си, се върнал в Антиохия, бидейки съвършен във всяко злодеяние. Така той станал вълшебник, чародей и душегубец, голям приятел и верен роб на адския княз, с когото беседвал лице в лице, удостоявайки се с велика чест от него, както сам открито свидетелствал за това.

Повярвайте ми казвал той, аз видях самия княз на тъмнината, защото го умилостивих с жертви; аз го приветствах и говорих с него и с неговите князе; той ме обикна, хвалеше разума ми и казваше пред всички: „Това е новият Замврий, винаги готов на послушание и достоен за общение с нас!“ И ми обеща да ме постави за княз след излизането от тялото, а в течение на земния ми живот да ми помага във всичко; при това той ми даде полк бесове, които да ми служат. Когато си тръгвах, той се обърна към мене с думите: „Бъди мъжествен, усърдни Киприане, и ме следвай, нека всички мои князе ти се удивляват.“ Вследствие на това всичките му князе бяха внимателни към мене, виждайки оказаната ми чест. Външният му вид беше подобен на цвете; главата му бе увенчана с венец, направен (не в действителност, а призрачно) от злато и блестящи камъни, поради което цялото пространство се осветяваше, а одеждата му бе изумителна. Когато се обръщаше на една или друга страна, цялото място се тресеше; множество зли духове от различни степени покорно стояха пред престола му. Тогава се отдадох изцяло на него, подчинявайки се на всяка негова заповед.

Така разказал за себе си самият Киприан след обръщането си.

Оттук е ясно какъв човек бил Киприан: като приятел на бесовете той вършел всички техни дела, прелъстявал хората и им причинявал зло.

Живеейки в Антиохия, той съблазнил много хора към всякакви беззакония, мнозина погубил с отрови и чародейство, принасял в жертва на бесовете юноши и девици. Мнозина научил на своето гибелно вълшебство: едни да летят във въздуха, други да плават в лодки по облаците, трети да ходят по вода. Той бил почитан и прославян от всички езичници като най-главен жрец и най-мъдър слуга на техните мерзки богове. Мнозина се обръщали към него в своите нужди и той им помагал с бесовската сила, с която бил изпълнен: на едни съдействал в прелюбодеянието, на други в гнева, враждата, отмъщението, завистта. Киприан вече се намирал в дълбините на ада и в устата на дявола, бил син на геената, участник в наследството на бесовете и във вечната им гибел.

Но Господ, Който не иска смъртта на грешника, по Своята неизказана благост и непобедимото от човешките грехове милосърдие благоволил да потърси този погинал човек, да извлече от пропастта потъналия в адската бездна и да го спаси, за да покаже на всички Своето милосърдие, защото няма грях, който може да победи Неговото човеколюбие. Той спасил Киприан от гибел по следния начин.

По това време пак там, в Антиохия, живеела една девица на име Иустина. Тя произхождала от родители езичници: баща й бил идолски жрец на име Едесий, а майка й се казвала Клеодония. Веднъж, седейки на прозореца в дома си, тази девица случайно чула словото на спасението от устата на минаващия край него дякон на име Праилий. Той говорел за въплъщението на нашия Господ Иисус Христос – за това, че Той се родил от Пречиста Дева, и след като извършил много чудеса, благоволил да пострада заради нашето спасение, да възкръсне от мъртвите със слава, и се възнесъл на небесата, седнал отдясно на Отца и царува вечно. Проповедта на дякона попаднала на добра почва в сърцето на Иустина, и скоро започнала да дава плодове, изкоренявайки тръните на неверието. Иустина поискала по-добре и по-съвършено да се поучи във вярата от дякона, но не се осмелила да го потърси, възпирана от девическа скромност. Но тя тайно ходела в Христовата църква, и често слушайки словото Божие, под въздействието на Светия Дух върху сърцето й, повярвала в Христа. В скоро време тя убедила в това и своята майка, а по-късно привела към вярата и престарелия си баща.

Виждайки разума на своята дъщеря и слушайки мъдрите й думи, Едесий разсъждавал сам в себе си: „Идолите са направени от човешки ръце и нямат нито душа, нито дихание, тогава, как могат да бъдат богове?“ Размишлявайки за това, веднъж през нощта той видял в съня си по Божествено благоволение чудесно видение: видял величествен сонм светоносни ангели, а сред тях бил Спасителят на света Христос, Който му казал: „Дойдете при Мене, и аз ще ви дам Царството Небесно“.

Като станал сутринта, Едесий отишъл с жена си и дъщеря си при християнския епископ на име Оптат и го помолил да ги поучи в Христовата вяра и да извърши над тях свето кръщение. При това той му предал думите на дъщеря си и видяното от него самия ангелско видение. Като чул това, епископът се зарадвал на обръщането им и като го поучил в Христовата вяра, кръстил Едесий, жена му Клеодония и дъщеря му Иустина, след това ги причастил със Светите Тайни и ги отпуснал с мир. Когато Едесий се укрепил в Христовата вяра, епископът, виждайки благочестието му, го поставил за презвитер. След това, като поживял добродетелно и в страх Божий година и шест месеца, Едесий завършил живота си в светата вяра. А Иустина доблестно се подвизавала в спазване на Господните заповеди, и като възлюбила своя Жених Христа, Му служела с прилежни молитви, девство и целомъдрие, пост и строго въздържание.

Но врагът, ненавиждащ човешкия род, виждайки чистия й живот, завидял на добродетелите й и започнал да й вреди, причинявайки й различни бедствия и скърби.

По това време в Антиохия живеел един юноша на име Аглаид, син на богати и знатни родители. Той живеел в разкош, изцяло отдавайки се на суетата на този свят. Веднъж Аглаид видял Иустина, когато отивала в църквата, и бил поразен от красотата й. Дяволът внушил в сърцето му лоши намерения. Разпален от желание, Аглаид по всякакъв начин се стремял да спечели разположението и любовта на Иустина и посредством прелъстяване да склони чистата Христова агница към замислената от него сквернота. Той следял всички пътища, по които трябвало да мине девицата, и срещайки се с нея, й говорел съблазнителни думи, като възхвалява красотата й и я прославял; показвайки любовта си към нея, се стараел да я увлече в хитро сплетената мрежа на плътския грях. Девицата се отвръщала от него и го избягвала, гнусяла се от него и не желаела даже да слуша лукавите му прелъстителни думи. Но младежът не охладнял в желанието си към девицата и изпратил човек при нея с молба да се съгласи да стане негова жена. Тя му отговорила:

– Моят Жених е Христос; на Него служа и заради Него пазя чистотата си. Той запазва и душата, и тялото ми от всяка сквернота.

Като чул такъв отговор от целомъдрената девица, Аглаид, подстрекавай от дявола, още повече се разпалил от страст. Като не бил в състояние да я прелъсти, той замислил да я похити насила. Той събрал на помощ подобни на него безразсъдни младежи и причакал девицата на пътя, по който обикновено ходела на молитва в църквата; там я срещнал, хванал я и насила я повлякъл към дома си. Тя започнала силно да вика, биела го по лицето и плюела по него. Като чули виковете й, съседите изтичали от домовете си и спасили непорочната агница, света Иустина, от ръцете на нечестивия младеж, като от устата на вълк. Безчинниците се разбягали, а Аглаид се върнал посрамен в дома си.

Незнаейки какво да прави по-нататък, той с усилването на нечистата похот в него замислил ново зло дело: отишъл при великия вълшебник и чародей, идолския жрец Киприан, открил му скръбта си и го помолил за помощ, обещавайки да му даде много злато и сребро. Като изслушал Аглаид, Киприан го утешил и обещал да изпълни желанието му.

– Аз – казал той – ще направя така, че девицата сама да търси твоята любов и да почувства към тебе страст, по-силна, отколкото ти към нея.

Като утешил младежа с тези думи, Киприан го изпратил обнадежден. След това взел книгите по своето тайно изкуство и призовал един от нечистите духове, в който бил уверен, че той скоро ще може да разпали страст в сърцето на Иустина към този младеж.

Бесът с готовност му обещал да изпълни това и горделиво казал:

За мене това дело не е трудно, защото аз много пъти съм разтърсвал градове, събарял съм стени, разрушавал съм къщи, предизвиквал съм кръвопролития и отцеубийства, посявал съм вражда и силен гняв между братя и съпрузи, и мнозина, дали обет за девство, съм довеждал до грях; на монаси, заселили се в планините и привикнали към строг пост, които никога не са и помисляли за плътта, съм внушавал блудни пожелания и съм учел да служат на плътските страсти; хора, разкаяли се и отвърнали се от греха, отново съм обръщал към зли дела; мнозина целомъдрени съм увлякъл в блудство. Нима няма да успея да внуша на тази девица любов към Аглаид? Но какво говоря? Сега ще покажа силата си на дело. Ето, вземи тази билкова смес (той му подал съд, пълен с някаква течност) и го дай на този младеж: нека той поръси с нея дома на Иустина, и ще видиш, че казаното от мене ще се сбъдне.

Киприан повикал Аглаид и го изпратил тайно да поръси дома на Иустина с течността от дяволския съд. Когато това било направено, блудният бяс влязъл тук с нажежените стрели на плътската похот, за да уязви сърцето на девицата с блуд и да разпали плътта й с нечиста похот.

Иустина имала обичай всяка нощ да възнася молитви към Господа. И ето, когато тя, по обичая си, станала в третия час на нощта, се молела на Бога, внезапно усетила в тялото си вълнение, буря от плътска похот и пламък от геенския огън. В такова вълнение и вътрешна борба тя останала много продължително време: спомнила си младежа Аглаид и в нея се породили лоши мисли. Девицата се удивлявала и сама се срамувала от себе си, усещайки, че кръвта й кипи като в котел; сега тя мислела за това, от което винаги се гнусяла като от сквернота. Но по своето благоразумие Иустина разбрала, че тази борба в нея е възникнала от дявола; тя начаса се въоръжила с кръстното знамение, прибягнала към Бога с топла молитва и от дълбините на сърцето си викала към своя Жених Христа:

Господи Боже мой! Иисусе Христе! Ето, моите врагове въстават срещу мене, приготвили са ми мрежа да ме уловят, и измъчват душата ми. Но аз си спомних Твоето име през нощта и се развеселих, и сега, когато те ме притесняват, аз прибягвам към Тебе и се надявам, че моят враг няма да възтържествува над мене. Защото Ти знаеш, Господи Боже мой, че аз, Твоята рабиня, съм запазила за Тебе чистотата на тялото си и на Тебе съм поверила душата си. Запази Твоята овца, добри Пастирю, не я предавай на звяра, който търси да ме погълне; дарувай ми победа над злото пожелание на плътта.

Като се помолила дълго и усърдно, светата дева посрамила врага. Победен от нейната молитва, той побягнал посрамен и отново настъпило спокойствие в тялото и сърцето на Иустина; пламъкът на желанието угаснал, борбата се прекратила, кипящата кръв се успокоила.

Иустина прославила Бога и изпяла победна песен. А бесът се върнал при Киприан с печалната вест, че нищо не е могъл да постигне. Той го попитал, защо не е могъл да победи девицата. Бесът, макар и неохотно, му открил истината: „Не можах да я победя, защото видях на нея някакво знамение, от което се изплаших“.

Тогава Киприан призовал друг, още по-злобен бяс, и го изпратил да съблазни Иустина. Той отишъл и направил много повече от първия, нападайки девицата с голяма ярост. Но тя се въоръжила с топла молитва и си наложила усилен подвиг: облякла се във власеница и умъртвявала плътта си с въздържание и пост, ядейки само хляб и вода. Като укротила по този начин страстта на плътта си, Иустина победила дявола и го прогонила с позор. И той, подобно на първия, не успял да постигне нищо и се върнал при Киприан.

Тогава той призовал един от бесовските князе, разказал му за слабостта на изпратените бесове, които не могли да победят една девица, и го молел за помощ. Той строго укорявал предишните бесове за неизкусността им в това дело и за неумението им да разпалят страст в сърцето на девицата. Като обнадеждил Киприан и му обещал по други начини да я съблазни, бесовският княз приел вид на жена и влязъл при Иустина. Той започнал благочестиво да беседва с нея, като че желаел да последва примера на добродетелния й живот и целомъдрие. Беседвайки така, той попитал девицата, каква е наградата за толкова строгия живот и запазването на чистотата.

Иустина отговорила, че наградата за живеещите целомъдрено е толкова велика и неизказана, че е много удивително, как хората не се грижат ни най-малко за едно толкова голямо съкровище, каквото е ангелската чистота. Тогава дяволът, откривайки цялото си безсрамие, започнал да я съблазнява с хитри думи:

– Тогава, как би съществувал светът? Как биха се раждали хора? Нали ако Ева бе запазила чистотата си, тогава как би се умножил човешкият род? Наистина, добро нещо е съпружеството, което Сам Бог е установил; Свещеното Писание също го възхвалява, казвайки: „Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло чисто“. Нали и много Божии светии са били свързани с брак, който Господ е дал на хората за утешение, за да се радват на своите деца и да възхваляват Бога?

Слушайки тези думи, Иустина разпознала хитрия прелъстител – дявола, и го победила по-изкусно от Ева. Без да продължава беседата, тя начаса прибягнала към защитата на Господния Кръст и положила честното му знамение на лицето си, а сърцето си обърнала към Христа, своя Жених. И дяволът веднага изчезнал с още по-голям позор, отколкото първите два бяса.

С голямо смущение гордият бесовски княз се върнал при Киприан. Последният, като узнал, че и той нищо не е успял да направи, казал на дявола:

– Нима и ти, силни княже, който си по-изкусен от другите в това дело, не си могъл да победиш девицата? Кой от вас може да направи нещо на това непобедимо девическо сърце? Кажи ми с какви оръжия се бори тя и как успява да направи немощна крепката ви сила?

Победен от Божията сила, дяволът неохотно признал:

– Ние не можем да гледаме кръстното знамение и бягаме от него, защото то ни изгаря като огън и ни прогонва далече.

Киприан възнегодувал срещу дявола за това, че го посрамил, и хулейки беса, казал:

– Каква е вашата сила, щом и една слаба девица ви побеждава!

Тогава дяволът, желаейки да утеши Киприан, предприел още един опит: той приел образа на Иустина и отишъл при Аглаид с надеждата, че приемайки го за истинската Иустина, младежът ще удовлетвори желанието си и така нито неговата бесовска слабост ще се открие, нито Киприан ще бъде посрамен. И ето, когато бесът влязъл при Аглаид в образа на Иустина, той скочил от радост, изтичал към мнимата девица, прегърнал я и започнал да я целува, казвайки:

– Колко е хубаво, че си дошла при мен, прекрасна Иустина!

Но още щом младежът произнесъл думата „Иустина“, бесът начаса изчезнал, не можейки да понесе дори и името на девицата.

Младежът силно се изплашил, изтичал при Киприан и му разказал за случилото се. Тогава Киприан с помощта на своето вълшебство му придал вид на птица, направил го способен да лети във въздуха и го изпратил в дома на Иустина, като го посъветвал да влезе в стаята й през прозореца. Носен от беса по въздуха, Аглаид долетял във вид на птица до дома на Иустина и поискал да кацне на покрива. Но в този момент Иустина случайно погледнала през прозореца на стаята си. Като я видял, бесът оставил Аглаид и побягнал. Заедно с това изчезнал и призрачният образ на Аглаид, в който той изглеждал като птица, и младежът едва не се пребил, летейки надолу. Той се хванал с ръце за края на покрива и държейки се за него, увиснал, и ако не бил спуснат оттук на земята по молитвите на света Иустина, той, нечестивият, би паднал и би се пребил. Така, без да постигне нищо, младежът се върнал при Киприан и му открил мъката си.

Като се видял посрамен, Киприан силно се опечалил и замислил сам да отиде при Иустина, надявайки се на силата на своето вълшебство. Той се превръщал и в жена, и в птица, но още преди да успее да стигне до вратите на дома й, призрачното подобие веднага изчезвало и той се връщал със скръб.

След това Киприан започнал да отмъщава за своя позор и предизвиквал с вълшебствата си различни беди над дома на Иустина и домовете на всичките й сродници, съседи и познати, както някога дяволът на праведния Иов. Той убивал добитъка им, поразявал слугите им с язви, с което им причинявал голяма мъка. Киприан поразил с болест и самата Иустина и тя лежала в постелята, а майка й плачела за нея. Иустина утешавала майка си с думите на пророк Давид: „Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.“

Киприан, вследствие на неукротимата си ярост и голямото си посрамване, по Божие допущение причинил беди не само на дома на Иустина и сродниците й, но и на целия град. Появили се язви по животните и различни болести сред хората; и по бесовско действие бил пуснат слух, че великият жрец Киприан наказва града заради съпротивата на Иустина. Тогава почетните граждани дошли при нея и я подтиквали да не оскърбява повече Киприан и да се омъжи за Аглаид, за да се избегнат още по-големите беди на целия град. Тя успокоявала всички и казвала, че скоро всички беди, причинени от Киприан с помощта на бесовете, ще престанат.

Така и станало. Когато света Иустина усърдно се помолила на Бога, веднага се прекратили всички бесовски действия; всички се изцелили от язвите и оздравели от болестите. Когато настъпила тази промяна, хората прославяли Христа, а над Киприан и неговата вълшебна хитрост се надсмивали, така че той от срам вече не можел да се покаже сред хората и избягвал да се среща дори и с познатите си.

След като се убедил, че нищо не може да победи силата на кръстното знамение и Христовото Име, Киприан дошъл на себе си и казал на дявола:

О, губителю и прелъстителю на всички, източник на всяка нечистота и сквернота! Сега познах твоята немощ. Защото, ако ти се боиш дори и от сянката на кръста и трепериш пред Христовото Име, какво ще правиш, когато Сам Христос дойде при тебе? Ако ти не можеш да победиш осеняващите се с кръста, то кого ще успееш да изтръгнеш от Христовите ръце? Сега разбрах какво нищожество си; ти нямаш сили дори да отмъстиш! А аз, нещастният, те послушах, прелъстих се и повярвах на твоята хитрост. Отстъпи от мене, проклети, отстъпи, защото аз трябва да умолявам благочестивите християни да ме помилват. Трябва да се обърна към благочестиви хора, които да ме избавят от гибел и да се погрижат за моето спасение. Махни се, махни се от мене, беззаконнико, враже на истината, противнико и ненавистнико на всяко добро.

Като чул това, дяволът се нахвърлил върху Киприан, за да го убие, нападнал го и започнал да го бие и души. Не намирайки никъде защита и незнаейки как да си помогне и да се избави от страшните бесовски ръце, Киприан, едва жив, си спомнил за знамението на светия кръст, със силата на което Иустина се противяла на цялата бесовска сила, и възкликнал:

– Боже на девицата Иустина, помогни ми!

След това вдигнал ръка и се прекръстил, и дяволът начаса отскочил от него като стрела, пусната от лък. Киприан се окуражил и призовавайки Христовото име, се осенявал с кръстното знамение и упорито се противял на беса, проклинайки и укорявайки го. А дяволът, стоейки далече от него и не смеейки да се приближи поради страх от кръстното знамение и Христовото Име, всякак заплашвал Киприан, казвайки:

– Христос няма да те избави от ръцете ми!

След дълги и яростни нападения срещу Киприан бесът заревал като лъв и се отдалечил.

Тогава Киприан взел всичките си магьоснически книги и отишъл при християнския епископ Антим. Като паднал в нозете на епископа, той го умолявал да прояви милост към него и да извърши над него свето кръщение. Знаейки, че Киприан е велик и страшен за всички вълшебник, епископът помислил, че той е дошъл при него с някаква хитрост, поради което му отказал с думите:

– Много зло вършиш между езичниците; остави християните на мира, иначе в скоро време ще погинеш.

Тогава Киприан със сълзи изповядал всичко на епископа и му предал всичките си книги за изгаряне. Виждайки неговото смирение, епископът го поучил в светата вяра, след това му заповядал да се готви за свето кръщение и изгорил книгите му пред всички вярващи граждани.

Киприан си тръгнал от епископа със съкрушено сърце и плакал за греховете си, посипал главата си с пепел и искрено се каел, викайки към Истинния Бог за очистване на беззаконията си. Като дошъл на другия ден в църквата, той слушал словото Божие с радостно умиление, стоейки сред вярващите.

Когато дяконът заповядал на оглашените да излязат навън, възгласяйки: „Оглашени, излезте“ и някои вече излизали, Киприан не искал да излезе и казал на дякона:

– Аз съм Христов раб, не ме изгонвай оттук.

Дяконът му казал:

– Тъй като над тебе още не е извършено свето кръщение, ти си длъжен да излезеш от храма.

На това Киприан отговорил:

– Жив е Христос, моят Бог, Който ме избави от дявола, запази девицата Иустина чиста и ме помилва; няма да ме изгониш от църквата, докато не стана съвършен християнин.

Дяконът казал за това на епископа, а последният, виждайки усърдието на Киприан и предаността му към Христовата вяра, го повикал при себе си и веднага го кръстил в името на Отца и Сина, и Светия Дух.

Като узнала за това, света Иустина благодарила на Бога, раздала много милостиня на бедните и направила приношение в църквата.

На осмия ден епископът поставил Киприан за четец, на двадесетия за иподякон, на тридесетия за дякон, а след година го ръкоположил за свещеник. Киприан изменил целия си живот, с всеки изминат ден увеличавал подвизите си и постоянно оплаквайки предишните си зли дела, се усъвършенствал и се издигал от добродетел към добродетел.

Скоро бил поставен за епископ и в този сан водел такъв свят живот, че се сравнявал с много велики светии; при това ревностно се грижел за повереното му Христово стадо. Светата девица Иустина поставил за дякониса, а след това й поверил девически манастир и я поставил за игумения над други девици християнки. Със своето поведение и наставления той обърнал много езичници и ги спечелил за Христовата Църква. Така в тази страна идолослужението започнало да се прекратява и Христовата слава се увеличавала.

Виждайки строгия живот на свети Киприан, грижите му за Христовата вяра и за спасението на човешките души, дяволът скърцал със зъби срещу него и подтикнал езичниците да го оклеветят пред управителя на източната страна за това, че е посрамил боговете, отвърнал е много хора от тях, а враждебния на боговете Христос прославя. И ето, много нечестивци дошли при управителя Евтолмий, владеещ тези страни, и клеветели Киприан и Иустина, обвинявайки ги в това, че са враждебно настроени и към боговете, и към царя и всички власти, че смущават народа, прелъстяват го и го водят след себе си, учейки го да се покланя на разпнатия Христос. При това те молели управителя да предаде Киприан и Иустина на смърт.

Като изслушал молбата им, Евтолмий заповядал да хванат Киприан и Иустина и да ги затворят в тъмница. След това, отивайки в Дамаск, той ги взел със себе си, за да бъдат осъдени. Когато довели Христовите затворници пред съда, той попитал Киприан:

– Защо измени предишната си славна дейност, когато беше знаменит слуга на боговете и привеждаше много хора към тях?

Свети Киприан разказал на управителя как е познал немощта и лукавството на бесовете и разбрал Христовата сила, от която бесовете се боят и треперят, изчезвайки от знамението на честния кръст, обяснил и причината за обръщането си към Христа, за Когото показал готовност да умре.

Мъчителят не възприел думите на Киприан в сърцето си и като не могъл да им отговори, заповядал да закачат светеца на дърво и да стържат тялото му, а света Иустина да бият по устата и очите. През цялото време на дългите мъчения те непрестанно изповядвали Христа и с благодарност претърпявали всичко.

След това мъчителят ги затворил в тъмница и се опитал с ласкави увещания да ги върне към идолопоклонството. Когато се оказало, че не е по силите му да ги убеди, заповядал да ги хвърлят в един котел; но кипящият котел не им причинил никаква вреда и те като на прохладно място славели Бога.

Като видял това, един идолски жрец на име Атанасий казал:

– В името на бог Асклепий, аз също ще се хвърля в този огън и ще посрамя тези вълшебници.

Но още щом огънят се докоснал до него, той веднага умрял.

Като видял това, мъчителят се изплашил и нежелаейки повече да ги съди, изпратил мъчениците при управителя Клавдий в Никомидия, описвайки всичко, което се случило с тях. Управителят ги осъдил на посичане с меч. Когато били доведени на мястото на наказанието, свети Киприан помолил да му дадат малко време за молитва, за това да бъде посечена най-напред Иустина: той се опасявал, че девицата може да се изплаши при вида на смъртта му. Тя радостно преклонила главата си под меча и се представила пред своя Жених, Христа.

Виждайки невинната смърт на мъчениците, един човек на име Теоктист изпитал жал към тях, сърцето му се разгоряло от любов към Бога и той паднал в нозете на свети Киприан, и целувайки ги, се обявил за християнин. Заедно с Киприан той веднага бил осъден на посичане.

Така те предали душите си в Божиите ръце, а телата им лежали непогребани шест дни. Някои от странниците, които били там, тайно ги взели и ги отнесли в Рим, където ги предали на една добродетелна и свята жена на име Руфина, родственица на кесаря Клавдий. Тя погребала с чест телата на светите Христови мъченици: Киприан, Иустина и Теоктист. При гробовете им ставали множество изцеления на прибягващите към тях с вяра.

По молитвите им Господ да изцели и нашите телесни и душевни страдания! Амин.