ДИПТИХ 8/11 СВЕТА БОГОРОДИЦА И СВЕТИ СВЕТИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

Църковни песнопения

Тропар на св. ап. Петър и Павел, отпустителен, глас 4

Апостоли първопрестолници и учитeли на вселената,
молете Владиката на всички
мир да дарува на вселената и на нашите души велика милост.

Вие от апостолите, които седите на първите престоли и сте учители на света,
помолете се на Владиката на всички
да дарува мир на хората и на душите ни велика милост.

Кондак, глас 2

Твърдите и боговдъхновени проповедници,
върховните изсред Твоите апостоли си приел, Господи,
в наслаждение на Твоите блага и покой,
защото техните болести и смърт си приел повече от всяко всеплодие,
Единствен Позднаващ сърцата.

Литургийно Евангелие на празника

„А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят – Мене, Сина Човечески?

Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, а някои – за Иеремия, или за едного от пророците.

Той им рече: а вие за кого Ме мислите? Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.

Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Maт. 16:13-19).

Кратко животоописание

Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата „Деяния на светите апостоли“, а за апостол Петър – и в светото Евангелие.

Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел – преди обръщането си, а Петър – преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел – образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал.

Свети Петър, най-ревностният последовател на Иисуса Христа, се удостои заради своето изповедание на Неговото Божество: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“, да чуе от Спасителя: „Блажен си ти, Симоне… Аз ти казвам: ти си Петър (Petrus), и на тоя камък (petra) Аз ще съградя Църквата Си“ (Мт. 16: 16–18).

„Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето; и всички ядоха една и съща духовна храна; и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос“ (1 Кор. 10: 1 – 4). Апостол Павел

Нашият Господ Иисус Христос в последните дни на земния Си живот, в дните на Своето служение на човешкия род, избра от средите на Своите ученици дванадесет апостоли, които да проповядват Словото Божие. Сред тях апостол Петър бе удостоен да заеме първо място заради своята пламенна ревност (Мат. 10:2) и да бъде като представително лице за цялата Църква. Затова тъкмо на него бе казано след като изповяда Сина Божи: „… ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Мат. 16:19). Но тези „ключове“ и правото да „свързва и развързва“ получи не един отделен човек, а Едната Вселенска Църква.

И след Своето Възкресение Господ поръчва на апостол Павел да пасе духовното Му стадо; не защото единствено на Петър е предоставена грижата за стадото Христово, но Христос се обръща главно към Петър, защото той бил първият сред апостолите и бил като представител на Църквата. При това, обръщайки се в този случай само към Петър като към първовърховен апостол, Христос подчертава с това  единството на Църквата.

„Симоне Йонин, – казва Господ на Петър, – обичаш ли Ме?“. И Апостолът отговаря: „Тъй, Господи! Ти знаеш, че Те обичам“; и втори път Господ го пита по същия начин, и вторият път Петър отговаря същото; запитан обаче за трети път, той вижда, че не му вярват, и се натъжава. Но как може да не му вярва Онзи, Който познава сърцето му? И затова този път Петър отговаря: „Господи! Ти знаеш всичко; Ти знаеш, че Те обичам“. Иисус му казва и трите пъти: „Паси овците Ми“ (Ин. 21: 15–17).

Освен това трикратното запитване на Спасителя и трикратното изповедание на Петър имат и още една цел, добротворна за Апостола. Онзи, на когото бяха дадени „ключовете на Царството“ и правото да „връзва и да развързва“, сам върза себе си три пъти със страх и малодушие (Мт. 26: 69–75), и Господ също три пъти го развърза с питането Си и с изповяданата от него три пъти крепка любов. А заръката да пасат стадото Христово е дадена на всички Апостоли и техните приемници.

„Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо – казва апостол Павел на църковните презвитери, – сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв“ (Деян. 20: 28); също и апостол Петър на старейшините: „Пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно и богоугодно, не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото; и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата“ (1 Пет. 5: 2–4).

И апостол Павел, бидейки преди това Савел, станал от хищен вълк кротко агне; преди бил враг на Църквата, след това е апостол, преди това бил нейн гонител, а после проповедник. Получил от първосвещениците властта да изпраща всички християни в окови на смърт, той вече беше на път, „дишайки заплахи и убийство срещу учениците на Господа“ (Деян. 9:1), жадуваше кръв, но – „Живеещият на небето ще му се посмее“ (Пс. 2:4).

Когато той, „гонейки и мъчейки“ по този начин „Църквата Божия“ (1 Кор. 15: 9; Деян. 8:3), наближи Дамаск, Господ го призова от Небето: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“ – „Аз съм и тук, Аз съм и там – казва сякаш с това Господ, – Аз съм навсякъде: тук е главата Ми, там е тялото Ми“. Няма защо да се учудваме на това; самите ние сме членове на Тялото Христово. „Савле, Савле, защо ме гониш; мъчно е за теб да риташ срещу ръжен“ (Деян. 9: 4,5). Тогава Савел „в трепет и ужас“, извика: „Кой си Ти, Господи?“ „Аз съм Иисус – отговори му Господ, – Когото ти гониш“. И Савел внезапно се променя: „Какво ще ми заповядаш да сторя?“ – пита той. И чува Глас: „Стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш“ (9: 5, 6).

Тук Господ изпраща Анания: „Стани и иди“ при човек „на име Савел“, и го кръсти, „защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви“ (9: 11, 15). А съсъдът трябва да се изпълни с Божията благодат. „Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име“ (9: 13, 14). Но Господ настоятелно заповядва на Анания: „Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име“ (9: 15, 16).

И наистина Господ показал на апостол Павел, че трябва да претърпи страдания в Негово име. Той го наставлявал в подвизите му; не го оставил в оковите, тъмниците, корабокрушенията; съчувствал му в страданията, сам го ръководил към този ден.

Ние честваме паметта на двамата апостоли и техните страдания в един ден, защото, ако и да са пострадали по различно време, по дух и по близост на своите страдания те са едно. Петър предварил, а Павел скоро го последвал. Този, който преди се казвал Савел, а след това Павел, претворил в свое лице гордостта в смирение, както показва и името му (Paulus), т.е. „малък, незначителен“. Какво е прочее апостол Павел? Питайте го, той сам ще ви отговори: „Аз съм най-малкият от апостолите… а повече от всички тях се потрудих – ала не аз, а Божията благодат, която е с мене“ (1Кор. 15: 9, 10).

И наистина Господ показал на апостол Павел, че трябва да претърпи страдания в Негово име. Той го наставлявал в подвизите му; не го оставил в оковите, тъмниците, корабокрушенията; съчувствал му в страданията, сам го ръководил към този ден.

Светите първовърховни апостоли

„С благодатта на Бога съм това, което съм“ (1 Кор. 15:10)

 

Св. апостол Петър заедно с брат си Андрей били първите, които Господ повикал за Свои ученици и последователи. Той се отличавал с чисто сърце и душевна простота. Винаги, когато Спасителят запитвал или изисквал отговор от учениците си, винаги пръв и от името на всички отговарял св. апостол Петър.

Така веднъж, когато Христос попитал учениците си за кого Го мислят човеците, те Му отговорили: едни за Йоан Кръстител, едни за Илия, други за Йеремия или един от пророците. Но, когато попитал: „А вие за кого Ме мислите?“ Св. ап. Петър бързо казал: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“. Тогава Иисус му отговорил: „Блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, (на гръцки камък), и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:14-18). Тази е основата, това е камъкът, на който Господ основа Своята църква – твърдата вяра и изповядването, че Иисус е Христос, Син на Живия Бог. Оттогава този апостол носи името Симон-Петър.

И по възраст св. ап. Петър е на първо място между апостолите. След възнесението на Спасителя и след слизането на Светия Дух над апостолите той произнася онази пламенна проповед, която завладява събралото се множество и хиляди се кръщават. Проповядвал по много области и в много градове. Написал две послания. Гонен и преследван, подложен на мъки и страдания, първовърховният апостол не престанал да проповядва евангелието. В 67 година по време на гонението при Нерон починал мъченически. И защото намерил себе си недостоен за същата смърт, с каквато бил пострадал божественият му Учител, той бил разпънат на кръст с главата надолу.

Св. апостол Павел пък, преди да стане Христов последовател и апостол, се наричал Савел. Той бил учен за времето си човек. Но въпреки това бил душевно сляп и непросветен. Бил върл гонител на християните. Дори поискал от властите да му възложат специалната задача да ги изтребва. На път за Дамаск става неговото обръщане. Бог благоволил и в гонителя да се прослави. По чудесен начин Сам Христос му се явява и от най-жесток гонител на християните Савел се превръща в най-пламенния проповедник на евангелието на спасението и любовта. Той обходил много градове и просветил много народи. Подложен бил на преследване и гонения, на вериги и мъчения. Написал много послания, с които вечно ще назидава Църквата. Накрая в същата 67 година при император Нерон и той приел мъченическа смърт. Но поради това, че бил римски гражданин, бил осъден на посичане с меч.

Проповед в деня на свв. ап. Петър и Павел

На 29 юни Църквата Христова чества паметта на светите славни, всехвални и първовърховни апостоли Петър и Павел.

Св. апостол Петър още при призоваването му към апостолско служение благоговейно се прекланял пред Богочовека Христос и смирено и всесърдечно изпълнявал Неговата воля. Eвангелист Лука свидетелства:

„Веднъж, когато народът се притискаше към Иисуса, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, тоест на Петра, помоли го да отплуват малко от брега, и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече на Симона: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба!… Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше и кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред нозете Иисусови и рече: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!…  И рече Иксус на Симона: Не бой се; отсега ще ловиш човеци“ Върви след Мене! – Петър веднага оставил всичко и тръгнал след Него (5: 1-11).  

„И станал – по думите на свети Йоан Златоуста – уста на апостолите, из която се леело огнено слово“. След Капернаумската беседа на Спасителя за целта на Неговото идване на Земята – да спаси човеците от греховете им и да встъпи с тях в духовно единение, мнозина от учениците и то именно ония, които очаквали някакво славно земно царство на Месия, Го оставили. А Петър на въпроса на Иисус Христос, отправен към дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“ с непоколебима убеденост отговорил: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живи!“ (Йоан. 6:67—69).

Петър проявявал винаги особена привързаност и преданост към Господ Иисус. В Гетсиманската градина той се опитал да Го защити от въоръжената с ножове и колове тълпа, предвождана от предателя Юда (Мат. 26:51). Когато се разнесла вестта за Възкресението на Господа, любовта на Петра го отправила към Христовия гроб и той поискал пръв да провери истината (Йоан. 20:3).

На брега на Тивериадското море Възкръсналият се явява на учениците Си. Петър се хвърля в морето и се отправя към брега, за да посрещне Господа, и после на въпросите, отправени му от Иисус Христос: „Симоне Ионин, любиш ли Ме, обичаш ли Ме?“ Петър трикратно изповядал своята гореща обич и искрена привързаност към Него: „Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам!“ (Йоан. 21:5-17).

Има само един момент от живота на апостола, който временно помрачава любовта и привързаността на Петра към Господа – това е отричането, за което сам Господ Иисус Христос му бе предсказал: „Тая нощ преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене“ (Мат. 26:34). Но Петър стократно изкупил своя грях. Светите евангелисти съобщават, че той се разкаял, паднал на земята и горко плакал (Мат. 26:75; Марк. 14:72). Свещеното Предание разказва, че даже до самата си смърт апостол Петър всяка нощ, когато чуел пеене на петел, с горещи покайни сълзи се покайвал.

На Петдесетница, след слизането на Светия Дух над апостолите, ние виждаме свети апостол Петър пламенно да проповядва на насъбралия се хиляден народ за Разпнатия и Възкръсналия Иисус Христос и хиляди хора повярвали.

От този момент до мъченическата си смърт апостолът обходил градове и страни, смело и дръзновено благовестял навсякъде – гонен, преследван и страдащ.

Той загинал мъченически в град Рим през времето на имп. Нерон, в 67 година: бил разпнат на кръст с главата надолу, понеже считал себе си недостоен да умре така, както бил разпнат Спасителят.

Също така славно било служението и на другия велик избраник Божи – свети апостол Павел.

Той не е бил очевидец на Господните дела, както е бил свети апостол Петър. Отначало Свещената история ни го представя като Савел, като гонител на вярващите в Христа. Знаем как по пътя за Дамаск Господ чудесно го повикал за апостол: изведнъж го огря светлина от небето; и като падна на земята, чу глас, който му думаше: „Савле, Савле, що Ме гониш?“ А той отговори: „Кой си Ти, господине?“ Господ каза: „Аз сьм Иисус, Когото ти гониш“ (Деян. 9:3-5). И в душата на гонителя Савел настъпил коренен прелом. Той повярвал в Христа, станал Негов апостол под името Павел и от най-жесток гонител на Христа и християните се превърнал в най-вдъхновен разпространител на благовестието Христово. Всичките си сили и дарби, целия си живот посвещавал в служение на Христовата Църква, особено между езичниците.

През целия си живот Павел с мъка и искрено разкаяние си спомнял за злините, които е причинявал на Божията Църква. „Аз сьм най-малкият от апостолите — пише той в Първото си послание до коринтяни – и не сьм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Църквата Божия“ (1Кор. 15:9). Всичко постигнато в неговия земен живот той отдавал не на себе си, а на Божията благодат: „С благодатта на Бога съм това, което съм“ (1Кор. 15:10). „На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат – да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово“ (Еф. 3:8).

Божията благодат и сила в него го вдъхновявала, и той говорел пред царе и управници, пред мъдреци и невежи, пред юдеи и елини. И неговото могъщо слово, посветено върху разкриване на вечните евангелски истини, спечелило хиляди членове за Христовата Църква. Неговата ревност към проповядване словото Божие била безпределна: „Горко ми, писал той на коринтяни, ако не благовествам“ (1 Кор. 9:16). И доволството, и бедността, и свободата, и оковите, и приятелите, и враговете, и животът, и смъртта – всичко послужило за слава Божия. Ден и нощ не само благовестял, но се занимавал и с труд, с работа, за да не обремени някого. На ефеските презвитери, събрани в град Милит, той казва: „От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха: сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце“ (Деян. 20:33-34).

Затворен в тъмница и окован във вериги, той не пада духом, а е изпълнен с мир и радост: „Радвайте се винаги в Господа и пак ще река, радвайте се“ – писал той на филипяните (4:4).

Апостол Павел бил посечен с меч в Рим през времето на Нерон в същата 67 година, когато пострадал там и свети апостол Петьр.

Св. Йоан Златоуст пише в една от беседите си за апостол Павел:

„Но, възлюбени, и Павел е бил подобострастен нам човек, и той е имал тази природа, която имаме и ние. Само че той е показал велика любов към Христа и затова се е издигнал по-високо от небесата и се е сравнил с ангелите. И така, не само да му се удивляваме и не само да се чудим на неговите подвизи, но да се постараем, по неговото внушение (1 Кор. 4:16), да му и подражаваме, та след заминаването от този живот да се сподобим да го видим и да участвуваме с него в неизказаната слава, която да удостои Бог всички нас да я получим, по благодатта и човеколюбието на Господа наш Иисус Христос!“

Да подражаваме на светите Апостоли, както те са подражавали на Христа! И от все сърце да им се молим с думите на църковния им тропар:

„Първопрестолни между апостолите и учители на вселената,
молете Владиката на всичко да дарува мир на света и на душите ни велика милост!“

Амин!

Дякон Иван Иванов, по „Сборник проповеди“ на Доростолски и Червенски митрополит Софроний.