ИКОНА 12/18см СВЕТА БОГОРОДИЦА ДОСТОЙНО ЕСТЬ

Сказание за чудотворната икона на Пресвета Богородица “Достойно ест ”

Недалеч от Карея, в местност , принадлежаща на манастира “Пантократор”, се простира голяма долина, в която се намират множество келии. Сред тези монашески убежища се издигала съществуващата и сега келия с малка църква, посветена на Успението на Божията Майка. В тази келия уединено се спасявали един старец-иеромонах, който вече бил на преклонна възраст, и неговият послушник. И двамата били благоговейни, внимателни към монашеския си живот и към своето спасение. Рядко – само поради крайна нужда, оставяли уединението си. Веднъж се случило така, че старецът на този послушник, като пожелал да изслуша всенощното бдение срещу неделния ден в карейския съборен храм Протат, отишъл там, а богобоязливият му ученик останал да пази келията, като получил от старецът заповед, да извърши, както може службата у дома. Щом се свечерило, той внезапно чул чукане на вратата на келията и като я отворил, видял пред себе си непознат монах. Добродетелният послушник го приел приветливо и с уважение в жилището си, където странникът останал за през нощта. Когато дошло време за утренята, и двамата се изправили бодро и като издигнали сърцата и умовете си към небето, започнали със страх и благоговение при безметежност и нощна тишина, да изливат молитвените си чувства и славословия пред Създателя на всичко съществуващо. И умилителната им нощна служба вървяла по реда си. Когато в края на канона дошло време да величаят с песнопения Възвеличената и да прославят несравнено По-славната от серафимите Приснодева, застанали пред иконата на Божията Майка и започнали да Я възпяват. Монахът домакин, пълен със сърдечно умиление и благоговение към Всевъзпяваната, изливал хваления към Небесната Царица, пеейки Ѝ обичайната древна песен на свети Козма, епископ Маюмски “ Честнейшую херувим”, без да прибавя към нея никакви други славословия, освен въздишки на умилената си душа. Но дивният гост дал на умилителното песнопение друго начало и пеел със сладкия си ангелски глас така: “Достойно ест яко воистину блажити Тя Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и Матер Бога нашего”; а към това вече добавил и: “Честнейшую херувим” до края на песента.

Удивил се монахът и на чудния глас на пришълеца, и на сладостното песнопение в чест на Божията майка.

-Чудно! – възкликнал той, като се обърнал с изумление към появилия се непознат след края на песента, трогнат и умилен до сълзи от новите Ѝ думи. – Ние пеем само “Честнейшую”, а такава песен “Достойно ест” никога досега не сме чували нито ние, нито нашите предшественици. Моля те, стори любов, напиши ми тази песен, за да мога и аз по същия начин да величая и да прославям Богородица.

– Добре – отговорил непознатият. – Дай ми хартия и мастило и ще ти напиша тази песен.

– Прости, отче! – покланяйки се и с прискърбие, с дух на смирение и простота казал домакинът. – Ние със стареца се занимаваме с молитва и ръкоделие и рядко имаме нужда от хартия и мастило, и затова сега нямаме нито едното, нито другото.

– Тогава ми донеси поне някаква каменна плоча – продължил явилият се. Монахът донесъл една каменна плоча и я подал на непознатия. А той, като я взел, започнал да пише с пръста си върху нея цялата гореспомената Богородична песен. И, о чудо! Камъкът се размекнал като восък под чудодейната ръка на удивителния посетител. Пишещият му пръст се врязвал дълбоко в него и думите ясно и четливо се отпечатвали върху камъка. Като написал цялата песен, той подал плочата обратно на монаха домакин и рекъл:

– Отсега нататък всички православни пейте така!

И мигновено станал невидим за изумения от необикновеността на явлението поглед на благоговейния монах. Това бил Архангел Гавриил, изпратен от бога да възвести на християните тази нова, съставена от ангелите, подобаваща на Божията Майка песен.

Радостен и благоговеен трепет обзел смирения монах при вида на чудесно изписаната каменна плоча. Поразен от това събитие, той дълго разглеждал с удивление написаните от ангела букви върху нея и като препрочел няколко пъти чудесните букви на тайнствения си посетител, ги научил наизуст. На разсъмване божествената песен вече тържествено звучала в устата на благочестивия отшелник. Като се върнал от бдението, старецът го заварил да пее чудната песен и бил поразен от нея.

– Откъде си се научил да пееш така? – попитал той послушника си.

Тогава той разказал на стареца всичко, което се случило, показал и плочата с чудесно написаната върху нея песен. Старецът внимателно изслушал необикновения разказ на ученика си за явяването на непознатия посетител. Дълго с изумление и ужас разглеждал изписаната с неземен пръст каменна плоча и препрочитал чудесно написаната върху нея божествена песен. После и двамата взели камъка, представили го в Протата и подробно разказали на Прота на Света Гора и пред събранието на старците подробностите на това чудесно събитие. Тогава всички с едни уста и с едно сърце прославили Христа Господа, извършил такова чудо за слава на Преблагословената Си майка, и Ѝ изпели новата песен, донесена на земята от архангел Гавриил. След това съобщили на патриарха и на царя за това чудесно явление на светогорския монах, като подробно изложили в писмото си всичко, което се било случило. И за по-голямо потвърждаване на истината му изпратили в Константинопол и каменната плоча с написаната върху нея песен на Божията Майка. И оттогава ангелската песен “Достойно ест” като напълно изразяваща славата и величието на възвеличената повече от всички и по-славната от всички небесни войнства Пресвета Дева Богородица влязла в обща употреба от Христовата Църква при божествена литургия и на другите Ѝ служби. Нещо повече, като се разпространи по целия свят, тази песен стана толкова обща и толкова любима на всички православни, че сега дори и малките християнчета я знаят и велегласно и с голяма радост я пеят на Божията Майка. А иконата, пред която била изпята тази радостна песен, била взета от келията на светогорските отци и била пренесена в съборния храм “Протат” в Карея, където и досега се намира в олтара на горното място и излива  благодатни дарове на душевни и телесни изцеления върху всички, които идват и Ѝ се покланят с вяра и любов, и досега се казва “Достойно ест”. А долината, в която се намира тази келия, и до днес бива наричана от всички: бдейн (тоест пея – “пеене”). Това дивно събитие се спомня тържествено и се празнува на Света Гора на 11 юни.

А че това чудо действително е древно и че явилият се тогава ангел е бил Архангел Гавриил, може да се види от специалната бележка, намираща се в гръцките минеи при датата 11 юни, където се казва: “на този ден е съборът на Архангел Гавриил”. Оттук се вижда, че това чудо е станало на 11 юни. Затова тогавашните отци започнали ежегодно да извъшват тържествен събор и литургия в посочената долина, наречена бдейн в памет на станалото там чудо и за слава и чест на Архангел Гавриил. Както през време на земния живот на Пресвета Богородица той е бил пламенен певец, възпяващ Нейното величие, Неин кърмител, Неин служител и радостотворен благовестител, така послужил и в предаването на хората на тази наистина подобаваща за Божията Майка песен, тъй като това служение е прилягало само на него. В древността Владетелят на всички – Бог, предал на евреите чрез ангели (Гал; 3:19), с ръката на Моисей десетте заповеди, като ги написал с пръста Си на две каменни плочи. По подобен начин и сега началникът на небесните сили предал на всички православни пресладката и изключително силно желаната  песен в чест на Божията Майка, като също я написал на каменна плоча с архангелския си пръст.

Това чудо станало по време на царуването на братята царе