ИКОНА 24/27см СВЕТА БОГОРОДИЦА ТРОЕРУЧИЦА

Сказание за чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена „Троеручица“, намираща се в Хилендарския манастир

 Празнува се на 28 юни/11 юли.

  Събитията, поставили началото на прославянето на иконата на Божията Майка „Троеручица“, се отнасят към VIII век, към времената на иконоборството. Воините на императора еретик Лъв Исаврянин претърсвали домовете на православните християни, издирвайки икони, конфискували ги и ги изгаряли, а иконопочитателите предавали на мъчения и смърт. Само извън пределите на византийските земи, в мюсюлманския Дамаск, християните не били притеснявани заради почитането на икони. Причината за това била тази, че първи министър на местния халиф бил ревностният християнин, богослов и химнограф свети Иоан Дамаскин (светата Църква чества паметта му на 4 декември). Иоан изпращал писма до многобройните си познати във Византия, в които на основание на свещеното Писание и светоотеческите предания доказвал правилността на иконопочитанието. Вдъхновените писма на свети Иоан били тайно преписвани, предавани от ръка на ръка и доста спомогнали за убеждаване на православните в истината и за изобличаване на иконоборческата ерес.

Вбесеният император, за да лиши Църквата от непобедимия защиткик на Православието, решил коварно да го погуби. Той заповядал на изкусни писари старателно да изучат почерка на свети Иоан и да напишат уж с неговата ръка фал- шиво писмо до императора с предложение за измяна. В писмото се съобщавало, че град Дамаск се охранява от сарацините небрежно и византийската войска може лесно да го завладее, за което била обещана и всякаква помощ от страна на пър- вия министър. Императорът изпратил това подправено писмо на халифа, като лицемерно пояснил, че въпреки предложението на Иоан желае мир и дружба с халифа, а министъра изменник го съветва да го предаде на смъртно наказание. Халифът изпаднал в ярост и като забравил за дългогодишната предана служба на своя министър, заповядал да му отсекат дясната ръка до китката, с която той уж бил написал изменническите редове. Отсечената ръка била окачена на показ пред всички на площада, където се намирал пазарът. Свети Иоан страдал жестоко от болката, а още по-силно – от незаслужената обида. Привечер, когато гневът на халифа поутихнал, той се осмелил да ходатайства пред него чрез свои приятели да му бъде позволено да вземе окачената си на показ дясна ръка. Халифът отстъпил пред ходатайството на своите придворни, Иоановите приятели, и ръката била върната на страдалеца. Щом настьпила нощта, Иоан се затворил в молитвената си стая и като долепил плътно отсечената част от ръката към мястото й, паднал ничком пред иконата на Божията Майка, горчиво заридал и с крепка вяра и с пламенна любов Я молел да изцели ръката му – в защита на Православието и за поражение на засилващата се иконоборческа ерес. След дълга молитва свети Иоан задрямал и в просъница видял Божията Майка, Която го гледала със светли и милостиви очи.

– Ето, сега ръката ти е здрава – рекла Божията Майка на Иоан. – Не скърби повече и изпълни това, което Ми обеща в молитвата си! Иоан се събудил. Попипал ръката си и едва повярвал на собственото си чувство. Ръката, както и преди, била цяла. От отсичането нямало и следа. Само в знак на събитието или сякаш за свидетелство, там където ръката била отсечена, останал малък белег, подобен на розова нишка. Проникнат от чувство на неизразима признателност към Пресвета Богородица за проявената милост към него, той излял своята благодарност към чудната Изцелителка в дивното песнопение: „О Тебе радуется, Обрадованная, всякая твар…“, което се пее вместо „Достойно ест“ през Великия пост. В памет на това дивно събитие свети Иоан изковал сребърна ръка и я прикрепил към долната част на иконата, откъдето тя впоследствие получила името Троеручица (Триръка). Чудото на изцелението поразило всички, дори и самия халиф, който преди да полу- чи клеветническите писма от император Лъв, изпитвал към свети Иоан чувство на силна симпатия. Сега той го обикнал още повече от преди и едва след дълга съпротива от негова страна му дал най-накрая свобода да се отрече от светското звание и да се оттегли в Лаврата на свети Сава Освещени. Напускайки Дамаск, свети Иоан взел със себе си и чудотворната икона, пред която получил изцеление. Оттогава (от средата на VIII век) светата икона „Троеручица“ останала постоянно в Лаврата на свети Сава Освещени до пристигането на свети Сава, архиепископ Сръбски (XIII век), на когото тя била подарена от Лаврата като благословение, със специалното съгласие на Божията Майка. Тръгвайки си от Палестина, свети Сава взел със себе си в Сърбия светата икона „Троеручица“, където тя се намирала известно време – колко именно, за това няма сигурни сведения. Известно е само от местни предания и от хилендарски паметници, че при възникналите в Сърбия смутове светата икона била натоварена на едно муле, а то било оставено на волята на пътуващата на него чрез Своята божествена икона Небесна Царица. Животното, без да бъде водено от хора, стигнало до Света Гора и спряло пред Хилендарския манастир като заковано. Братята тържествено приели иконата на Божията Майка и я поставили в олтара на съборния храм. Не е известно колко време Троеручица е стояла в олтара. Едно събитие я извадило оттам. Веднъж в„Хилендар“ починал игуменът. Изборът на нов игумен бил съпроводен от много и силни вълнения сред братството. Едни искали един игумен, а други – друг, така че манастирът се разделил на две партии, възникнали недоволства и разпри. Крамолите в братството били неприятни на Божията Майка, на Чието име е посветен манастирът. Тя благоволила Сама да се намеси в решаването на този въпрос и му дала мирен изход. Един ден Странстването на мулето с божествената икона и появяването му пред манастира са живописно изобразени на паметник край пътя, издигнат на мястото, където животното било намерено от хилендарските отци с безценния товар на гърба му. Това е близо до манастира. Хилендарските монаси всяка година извършват литийно шествие до мястото на явяването на “Троеручица“ в чест на явяването на иконата. Уважаваният хилендарски архимандрит Онуфрий твърди, че чудесното пренасяне на иконата „Троеручица“ от Сърбия на Света Гора е станало при сина и приемника на Стефан Душан Силни (1308-1355) – Урош V Неман (1355-1371). Той казва, че този цар имал навика всеки път, когато отивал на война, да взема със себе си иконата. Поставили я на муле, пускали го пред полковете си и така печелели победи. Иконата, възмутена, че „майката се поставя начело там, където се избиват децата“, в разгара на една битка, невидима за озверените воини, по неведомите Божии съдби била чудесно пренесена от Сърбия на Света Гора, където й е мястото.