ИКОНА 15/18см СВЕТА БОГОРОДИЦА ДОМОСТРОИТЕЛНИЦА

Сказание за аязмото или за чудесното избликване на животворен извор под жезъла на свети Атанасий и за нарисуването по този случай на икона на Пресвета  Богородица „Икономка“

Когато свети Атанасий строял лаврата си, при него отвсякъде се стичали множество монаси, привличани от висотата и строгостта на подвизите му. Свети Атанасий приемал с любов и радост всички, които идвали при него, и се трудел заедно с тях във всички видове манастирски послушания. По Божие допущение се случило така, че през една година имало слаба реколта и в лаврата настъпил такъв глад, че братята на свети Атанасий, като не понесли строгите подвизи и постиг- налото лаврата изкушение, един по един се разотишли, така че накрая в нея останал, и при това – без хляб, само той. Колкото и силен да бил светият в подвизите, колкото и твърд да бил в духа на търпението, гладът все пак победил и него. Твърдостта на духа му се разколебала, той решил да напусне лаврата и да отиде на друго място. Една сутрин старецът с железния си жезъл в смутено разположение на духа унило тръгнал към Карея. Два часа вървял по пътя, накрая се уморил и тъкмо щял да седне на един крайпътен камък, за да поотдъхне, когато насреща му се показала жена, покрита с небесносиньо въздушно покривало. Смутил се свети Атанасий и не вярвайки на собствените си очи, се прекръстил.

— Откъде ли се е взела тук тази жена? — попитал се той.

– Та нали достъпът на жени дотук е невъзможен!

Удивлявайки се на това видение, свети Атанасий тръгнал срещу Непознатата.

— Къде отиваш, старче? — скромно го попитала Непознатата, щом се изравнила с него. Свети Атанасий огледал Жената от главата до петите, погледнал Я в лицето и с неволно чувство на почтителност свел поглед. Скромността на облеклото, тихият пречист взор на Непознатата, трогателният й глас – всичко показвало, че Тя не е случайна жена.

– Коя си Ти и как си дошла тук? — попитал старецът Непознатата.

— И за какво Ти е да знаеш къде отивам? Виждаш, че съм тукашен монах. Какво повече Ти трябва?

– Щом си монах – отговорила Непознатата, — трябва да отговаряш по друг начин, а не като обикновените хора. И трябва да бъдеш простодушен, доверчив и скромен. Желая да знам къде отиваш. Знам за мъката ти и за всичко, което става с теб. Мога да ти помогна. Но най-напред желая да чуя от теб самия къде отиваш?

Удивен от думите на тайнствената Непозната, свети Атанасий й разказал за бедата си.

– И не си понесъл това? – възразила Непознатата. — Заради насъщния къшей хляб напускаш своята обител, която трябва да бъде славна от род в род? Това в духа на монашеството ли е? А къде е вярата ти? Върни се — продължила Тя. – Аз ще ти помогна. Всичко ще ти бъде дарено в изобилие, само не напускай своето уединение, което ще се прослави и ще заеме първо място между всички възникнали тук манастири.

— Но Коя си Ти? – попитал изуменият Атанасий Жената.

— Тази, на Чието име посвещаваш обителта си, на Която поверяваш съдбата й и съдбата на твоето спасение. Аз съм Майката на твоя Господ – отговорила Непознатата. Свети Атанасий Я погледнал недоверчиво и със съмнение й казал:

— Боя се да повярвам, тъй като и врагът се преобразява в ангел на светлината. С какво ще ме убедиш в истинността на думите Си?

– Виждаш ли тази скала? – отговорила Непознатата. – Удари по нея с жезъла cu u ще разбереш Кой говори с теб. Само знай, че отсега нататък завинаги оставам Икономка на твоята лавра.

Свети Атанасий ударил с жезъла си по посочената му скала. Тя се разцепила като от мълния и от пукнатината й бликнал шумен извор, заподскачал по склона на хълма и се понесъл надолу чак до морето. Поразен от това чудо, свети Атанасий се обърнал, за да се хвърли в нозете на божествената Непозната, но Нея вече Я нямало. Тя невидимо се скрила от удивения му поглед. оттогава този извор тече целебно и изобилно дори и досега, на разстояние два часа път пеша от лаврата. Намира се близо до морето, в дива и пустинна гора. Когато свети Атанасий след явяването на божествената Икономка се върнал в лаврата, намерил изпразнените по-рано съдове и складове по властната й воля напълнени с всичко необходимо. Казват, че някои от тези съдове се съхраняват и досега в лаврата. Скоро след този случай в лаврата отново се събрали множество братя. Свети Атанасий бил удостоен и втори път през земния си живот да получи доказателство за това, че Небесната Владичица благоволи към неговата обител и се грижи за нея. Един подвижник от лаврата, благочестивият монах Матей, по време на утринно богослужение бил удостоен да види Небесната Царица. Тя влязла в храма с двама ангели и започнала да минава покрай всекиго от братята, при което Матей забеля- зал, че Тя раздавала на всички монети с различна стойност в зависимост от това кой с какво усърдие се молел. Сам очевидецът на това видение за огромна своя радост бил удостоен да приеме няколко монети от пречистите ръце на Божията Майка. Съгласно волята на Небесната Царица във Великата лавра оттогава и досега няма иконом, а има само подиконом – помощник на Божествената Икономка. Скоро в лаврата била нарисувана иконата на Пресвета Богородица „Икономиса“. На тази икона Пречистата е изобразена като седяща на престол. В скута й върху лявата й ръка е Предвечният Младенец. От дясната страна на престола е свети Михаил Синадски, а от лявата – свети Атанасий. И двамата са застанали в молитвено положение, а вторият държи в ръце образа на своята лавра, като с това символично се изобразява неговата и на Божията Майка закрила, покровителство и загриженост за нея. Иконата е поставена на скромен кивот в манастира, разделен на две части – на мястото, където друг път Божията Майка се явила на свети Атанасий по видим начин. Веднъж, когато свети Атанасий отново търпял в лаврата си крайна оскъдица във всичко, Владичицата на света му се явила, утешила го с надеждата на Нейния промисъл и грижа за него и за лаврата му. Светлината на неугасимо кандило тихо се разлива пред изображението на Божествената Икономка. Почетното наименование Велика е дадено на лаврата от византийския император Никифор Фока. А на мястото на явяването на Божията Майка край извора, в памет на това явяване и в Нейна чест, е съградена малка църквица с неугасимо кандило пред икона, изобразяваща станалото тук чудо. Край пътя е построена открита беседка за отмора на гости и поклонници особено лятно време, когато жегите са уморителни и едва търпими. Монасите от съседната келия поддържат кандилото тук неугасимо. Господи, по молитвите на всички светии и на Богородица, дай ни Твоя мир и ни помилуй, като Едничък щедър.

Тропар, глас 4

Страшно и непосрамващо застъпничество, не презирай, Блага, нашите молитви, Всевъзпявана Богородице, Милостива Домоуправителке на верните, укрепи живота на православните, спаси страната ни и защити всички, които живеят православно в нея, понеже си родила Бога, едничка Благословена.

Молитва

О, Пречестна Владичице Богородице, Всечестна наша и на всички православни манастири с монашеско житие, намиращи се на Света Гора и по целия свят, Майко Игуменийо! Приеми смирените ни молитви и ги принеси пред Всещедрия наш Бог, та да спаси душите ни по Неговата благодат. Погледни ни с милосърдното Си око и извърши Сама в Господа нашето спасение, понеже без милостта на нашия Спасител и без Твоето свето ходатайство за нас ние, окаяните, не ще можем да изработим нашето спасение, тъй като окаляхме живота си със светски суети, а времето на Христовата жътва наближава и денят на Страшния Съд чука на вратата. А ние, окаяните, заради нехайството си погиваме в греховната бездна според казаното на светите Отци – първоначалници на ангелското в плът житие, че последните монаси по нехайство на житието си ще се уподобят на миряните, което и се сбъдва днес, тъй като монашеството ни плува с житието си в житейското море сред силни бури и лошо време; защото нашите свети манастири са потънали в прах заради греховете ни. Всеблагият наш Господ благоволи да стане така, и ние, не- достойните, нямаме къде глава да подслоним. О, пресладка наша Майко Игуменийо! Събери ни, пръснатото Христово стадо, в едно и спаси всички православни християни, удостой ни с райски живот заедно с ангелите и с всички светии в Царството на Христа, нашия Бог, на Когото, заедно с Безначалния Отец и с Пресветия, Благ и Животворящ Дух подобават чест и слава във вечните векове. Амин.